Въгленче в снега
Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена,
земята сгушено заспала,
сънува сън за пролетта,
за слънчев смях и незабрава.
По нея стъпките... хрущят,
проправяйки пъртина бяла,
оставяйки следи от сняг
в душата, обич закопняла.
Студено е... но весел лъч
провря се в стъклената пряспа.
Усмихна се денят отвън
и в мене... въгленче проблясна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
