Въглени в шепи
Цъкъл стихотворения с Rad
Вместо илюзии
Н. Найденов
Като кристална чаша паднала на пода,
разбиха се илюзиите вчера.
Осъмнах със луната, с кръста си и Бога
до тъмнината нощно-разтреперана.
Парчетата събрах внимателно, като от злато.
Завих ги в спомен ослепял.
С трепереща ръка ги подарих на вятъра,
а той подсвирна радостно и отлетя.
Посрещнах светлината с поглед впит в небето.
Свих в дланите си капчица роса.
Блести като сълза. Ще я запазя в шепите
вместо илюзиите в края на деня.
Вместо отмъщение
Р. Марчева
Ето, пак те ранявам.
И просъсква през зъбите пулсът -
учестен, неритмичен,
като трънско надгробно хоро.
Между устните - тъмен и лепкав -
гневът ми се стича
и оставя следа със цвета на мерло.
С нелюбов те прострелвам.
Рикошета очаквам с надежда,
че това е цената
да те искам до болка във мен,
да те губя, когато най-много целувам,
да прегръщам нощта, когато в очите е ден.
Ето, пак ти прощавам,
но простеното става присъда
и увисва отляво като здраво въже.
Закъсняло „здравей" ще ми стане бесило
и след теб ще живея с половината мое сърце.
Изпепелено сбогуване
Н. Найденов
Тръгвам.
Уморен
ще се скрия в безкрая.
Аз не съм този,
за когото
ти все си мечтаеш.
Ще затворя вратата.
Ще помахам безмълвен.
Ще изпия
горчивата болка до дъно.
Ще се слея с небето
и скрит зад луната
ще плета
от сегашното някога.
Ще боли може би.
Може би ще си тъжна.
Може би непохватно,
някой друг ще те лъже.
Аз не мога,
не искам,
не бих го направил.
Обичта ми
изпепелява...
Затова те оставям!
Преди полет
Р. Марчева
Не тръгвай.
Уморен е безкраят.
Побрал до бездънност
островърхи мълчания.
Пожелай ми стени,
за да имам желания,
да не спирам да искам
да руша оправдания.
И да сривам пътеки,
по които се връщам.
Този страх от високо
ще изхвърля във пропаст.
От ръба й ще гледам,
тъй - на пръсти застинала.
Чак тогава ще съм готова,
да ме изпепелиш от обичане.
Миг покаяние
Н. Найденов
Не могат стени
да ограждат желания,
да се вграждат
в тях спомени
е просто нелепо.
Животът ни кратък
е миг покаяние
в безлична вселена
на заключени крепости.
Раздялата, зная
е винаги тъжна.
Болката свива
във гърлото буца.
Мечтите полягат
в поле неожънато.
Животът изтича
като дъжд
във улуците.
Високо и ниско -
абстрактни понятия,
субективно обвити
в нетленни илюзии.
Във въглени,
парещи като разпятие,
се срещаме,
разминаваме
и се изгубваме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
