pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16818
23 сент. 2018 г., 20:01  

Въже от страх 

  Поэзия » Философская
835 12 23

Научих се да ходя по въже

във цирковата школа на живота.

Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,

възможно беше даже невъзможното.

 

Опъната над пропасти съдба

за мене стана гуру, пръв учител.

Денят скептичен, злобен и гърбат,

страхувам ли се, даже не попита.

 

Люлеех се на тъничката връв, 

навила своя дъх на серпентина.

Усещах се ту дивеч, ту пък стръв,

заложена от ловната дружина.

 

Но прекосих съдбата си, успях

по цирково въже да се придвижа,

надмогнала първичния си страх,

разбрала как на враг да го харижа.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??