pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
23.09.2018 г., 20:01 ч.  

Въже от страх 

  Поезия » Философска
900 12 23

Научих се да ходя по въже

във цирковата школа на живота.

Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,

възможно беше даже невъзможното.

 

Опъната над пропасти съдба

за мене стана гуру, пръв учител.

Денят скептичен, злобен и гърбат,

страхувам ли се, даже не попита.

 

Люлеех се на тъничката връв, 

навила своя дъх на серпентина.

Усещах се ту дивеч, ту пък стръв,

заложена от ловната дружина.

 

Но прекосих съдбата си, успях

по цирково въже да се придвижа,

надмогнала първичния си страх,

разбрала как на враг да го харижа.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??