pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16818
Sep 23, 2018, 8:01 PM  

Въже от страх 

  Poetry » Phylosophy
836 12 23

Научих се да ходя по въже

във цирковата школа на живота.

Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,

възможно беше даже невъзможното.

 

Опъната над пропасти съдба

за мене стана гуру, пръв учител.

Денят скептичен, злобен и гърбат,

страхувам ли се, даже не попита.

 

Люлеех се на тъничката връв, 

навила своя дъх на серпентина.

Усещах се ту дивеч, ту пък стръв,

заложена от ловната дружина.

 

Но прекосих съдбата си, успях

по цирково въже да се придвижа,

надмогнала първичния си страх,

разбрала как на враг да го харижа.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??