Въже от страх
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба
за мене стана гуру, пръв учител.
Денят скептичен, злобен и гърбат,
страхувам ли се, даже не попита.
Люлеех се на тъничката връв,
навила своя дъх на серпентина.
Усещах се ту дивеч, ту пък стръв,
заложена от ловната дружина.
Но прекосих съдбата си, успях
по цирково въже да се придвижа,
надмогнала първичния си страх,
разбрала как на враг да го харижа.
© Мария Панайотова All rights reserved.
