Вълча любов
/Свидна/
Спя нали, не може да съм будна,
щом ти си тук и нежно ме докосваш,
сънувам те и тази нощ е чудна,
милваш ме и с поглед ме погубваш.
Недей ме пуска, всичко е магия,
потъвам във прегръдката ти топла,
а чувствата по-силни от стихия,
душата ми до смърт опустошават.
Целувай ме, целувай ме до лудост,
в нощта любовна „моя“ ме наричай,
вземи ми всичко, всичко без остатък,
че себе си на тебе аз обричам.
Обичай ме, тъй както вълк обича,
тъй както пази своите вълчета,
лице срещу луната ще обърна,
ще вия от любов, като вълчица!
Обичай ме!
© Евгения Георгиева Все права защищены