25 мар. 2012 г., 16:05

Вълче време

654 0 1

Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората -
не вярват в Бог,
не вярват във доброто,
не вярват в никого,
на нищо не вярват.
Вкопчили са се
в своя жалък живот,
вперили са очи
в масата и във торбите,
живеят, за да напълнят
стомасите си,
нищо красиво не чуват
и не виждат.
Страдат, оплакват се,
мрънкат и злобеят,
а окото им
все е във чуждото.
Чуждата нива
по-голяма им се вижда,
чуждата кола -
по-нова и лъскава,
чуждият хляб -
много по-вкусен.
Докога, хора,
ще ламтите за чуждото?
Изчистете си двора,
подредете си градинката,
изхвърлете всички плевели -
ще се завърнат птиците
и пеперудите ще дойдат,
слънцето ще ви докосне.
Радостта ще влезе
усмихната
и във вашия дом!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...