25 mar 2012, 16:05

Вълче време

656 0 1

Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората -
не вярват в Бог,
не вярват във доброто,
не вярват в никого,
на нищо не вярват.
Вкопчили са се
в своя жалък живот,
вперили са очи
в масата и във торбите,
живеят, за да напълнят
стомасите си,
нищо красиво не чуват
и не виждат.
Страдат, оплакват се,
мрънкат и злобеят,
а окото им
все е във чуждото.
Чуждата нива
по-голяма им се вижда,
чуждата кола -
по-нова и лъскава,
чуждият хляб -
много по-вкусен.
Докога, хора,
ще ламтите за чуждото?
Изчистете си двора,
подредете си градинката,
изхвърлете всички плевели -
ще се завърнат птиците
и пеперудите ще дойдат,
слънцето ще ви докосне.
Радостта ще влезе
усмихната
и във вашия дом!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....