Вълчи дълг

29 июн. 2019 г., 13:59 2019-06-29T15:29:52+03:00

Поэзия » Свободный стих

712 1 2

И ето той – човекът от гората,

от вълци превърнат е във вълк.

Вие диво, бясно под луната

и нощта очаква вълчия му дълг.

А късно вечер в планината

скита, броди великан.

Гладен, жаден и предаден

останал сляп и глух и ням.

Неволна среща в тъмнината,

за някой там ударил е часът.

Хищник стяга зъби за борбата,

остри нокти и пресича път.

Смъртоносна порта се отваря,

Титан лежи облян във кръв.

Вълкът пирува, великанът падна,

змия се радва и надушва стръв.

Покосен, но горд, очакващ смърт –

спасяваща го от теглилата.

Не видял, не чул е как вълкът

спестява мъките му на земята.

Lidiya_Grigorova (Лидия)

2019-07-01T16:47:26+03:00

Много интересна тема си предал в рими. Стихотворението има алегоричен привкус.И в живота е така- всеки стига края на жизнения си път. Браво! С това си стихотворение изразяваш отношението си към битието и неговите перипети...Поне аз тако го чувствам! Аплаузи за добре подбраната тема, която се прокарва във всяка поетична строфа. Чудесно, докосна ме!
Пипи. (Мария Ив)

2019-06-29T18:54:56+03:00

Харесва ми!