Вълчи дълг
1K
1
2
И ето той – човекът от гората,
от вълци превърнат е във вълк.
Вие диво, бясно под луната
и нощта очаква вълчия му дълг.
А късно вечер в планината
скита, броди великан.
Гладен, жаден и предаден
останал сляп и глух и ням.
Неволна среща в тъмнината,
за някой там ударил е часът.
Хищник стяга зъби за борбата,
остри нокти и пресича път.
Смъртоносна порта се отваря,
Титан лежи облян във кръв.
Вълкът пирува, великанът падна,
змия се радва и надушва стръв.
Покосен, но горд, очакващ смърт –
спасяваща го от теглилата.
Не видял, не чул е как вълкът
спестява мъките му на земята.
© Тодор Йорданов All rights reserved.
