20 июн. 2008 г., 19:27

Вълчицата 

  Поэзия
670 0 1
Там, в дълбините на Балкана,
що слънцето едва блестеше.
Спотайваше се дива и необуздана,
гората дом за нея беше.

Там, що човешки крак не беше стъпвал,
живееше една душа.
Там, дето бързо мрак настъпва,
вой се чуваше в нощта.

В хралупа мъничка живееше
таз неземна красота,
а звуците и - сякаш пееше,
потънала в дън земя.

И там блестяха и очите,
красиви като блясък от луна.
Забравила и болката, и сълзите,
ловецът беше в пустошта.

На лов си учеше децата,
отгледани в мъка и страдание.
Храната даваше им в устата
и погледът и беше в очарование.

© Стефан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хареса ми стихът ти, мисля само, че финалът иска още
    поздрави
Предложения
: ??:??