Вълчо и Лиса
Вдига Вълчо gsm-а,
съобщение приема.
Лиса праща sms,
да се срещнат още днес.
Гледала реклама снощи,
как по цели дни и нощи,
някакъв си чичко мил,
раздавал пилета на грил.
След тези три минути цели,
вкусни мисли я обзели.
Сега му прави предложение,
да ходят заедно на угощение.
И нали са градски гости,
край на всички пости.
Бързо скочиха в трабанта
и потеглиха към ресторанта.
Лиса гражданка се прави,
но не сменя свойте нрави.
Вълчо, като важен гост,
го остави тя на пост.
Каза, че ще го поканят
официално
и ще го нагостят
специално.
Тихо вътре тя се вмъкна,
тлъсто пиленце отмъкна.
Вълчо до вратата тихичко седи,
но да го поканят няма и следи.
Вкусна миризма поглъща,
жаден, прегладнял, преглъща.
Сладко примижа, нададе вой,
но... откриха кражбата,
казаха:
- Това е той!
Хванаха го бързо
и го нагостиха с бой.
Тича Вълчо, без да спира.
Гладен вкъщи се прибира
и от яд умира.
Най-накрая спря и рече:
- Край, Лисано,
ще ми плащаш вече!
Хем за всичките беди -
и за сегашните,
и за тези от преди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Зарева Все права защищены
