16 февр. 2012 г., 16:06

Вълци 

  Поэзия
2591 0 13

ВЪЛЦИ

 

Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.

И са сигурно прави!

От вълчиците идела в горските пазви

свободата на вълчите нрави.

 

Бяхме вълци!

Когато, огромна, луната

еднооко се вглеждаше в мрака,

древен спазъм възвираше ниско в гърлата ни –

вълча песен, от болка изплакана.

 

Бяхме вълци!

И беше еленът в гората

– даже бърз, даже силен! – обречен.

Не гладът ни посочваше в здрача следата му,

а законът ни вечен.

 

Днеска питам за вълците – няма ги вече.

Но вълчиците скитали, казват!

Едноока луна свети горе обречено –

златна пепел по снежната пазва.

 

По крайградските сметища сенки неясни

разрешават проблеми прастари.

Вълци няма!

Но псетата днес са опасни –

жалки глутници помияри!

 

Не вълкът пожелавал вълчицата...

Зная!

Бяхме вълци, но вече е късно.

 

... Всъщност, ако вълчицата ни пожелае,

в нас вълкът – може би! – ще възкръсне...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е,Ели-надушиш ли черневите следи,няма отърване...
  • Това е страхотно, вълнуващо, грабващо стихотворение и се радвам, че го видях.
  • !!!
  • Виртуозно е!!!
  • "Вълци няма!
    Но псетата днес са опасни –
    жалки глутници помияри!"
    !!!



  • Поздравления за чудесната поезия!
  • Многопластова творба. Образът на вълка е символичен и предразполага към различни тълкувания.
    В житейски план - все повече отлслабва мъжкото начало в мъжа:
    "БЯХМЕ вълци. И беше еленът в гората – даже бърз, даже силен! – обречен". "Днеска питам за вълците – няма ги вече".

    В социален аспект – няма ги онези големи Мъже, които са решавали народните съдбини:

    "Покрай градските сметища сенки неясни
    разрешават проблеми прастари.
    Вълци няма. Но псетата днес са опасни."

    Синтезиран, наситен с идейност изказ!

    На финала – възторжена оценка на женското присъствие, което единствено може да възкреси Мъжа...

    Стилна Поезия твориш, Северянино!
    Издигаш критериите за стойностно творчество!

    С преклонение: Елица

  • Страхотен стих! Аплодисменти!
  • не знам кога си го писал, но идва доста актуално
    от моите лични наблюдения - вълци няма
    единици са
    има една глутница добре загладили косъм псета, но не са вълци
    вълчици обаче има още запазени
    абсурдът е, че те се подлъгват по псетата
    ако вълчиците пожелаят вълците, дори измършавели
    хармонията, балансът(в природата- обществото) би се възстановил...

    оплетох се малко в стиха ти и звучи леко абсурдно комичен коментара ми
    дано се разбира какво имам предвид

  • ...трудно е да коментирам поезията ти просто е живея... мое е удоволствието че бях тук...
  • Като езоповска басня! Има толкова силен подтекст!
    Храниш душите ни със страхотна поезия, Валентин!
  • Великолепно!Ярка образност ,оригинален замисъл и постигнато въздействие!Моите поздравления Валентин!
  • Прекрасно написано с богати метафори!Особенно ми хареса Края!Поздравления!
Предложения
: ??:??