4 нояб. 2019 г., 00:32

Вълк

Поэзия » Любовная

1.4K 10 14

Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.

Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари.
Нощта изтръпна от копнеж. И се взриви небето ясно.

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jenyivanova (Jasmin)

... благодаря ти, Иви... има неща, които повикват стиховете ни... ти го знаеш, защото вече те чета и виждам онази сетивност, която прави един стих различен, каквито са твоите
...........
Петър 1, за съжаление чак сега виждам коментара, доста време отсъствах... благодаря!

2021-03-09T23:21:36+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Ооо! Страст е това, Жени!
Много е огнено!
Браво!

2021-03-09T23:16:52+02:00
jenyivanova (Jasmin)

Радвам се, че беше тук, Албенка, за мен е радост....

2019-11-10T02:23:26+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много силно, Жени!... Почувствах!... И потръпнах...

2019-11-10T01:58:11+02:00
jenyivanova (Jasmin)

Краси, ти си огнеборец, сигурна съм
Бри, огънят понякога е желан, нали
Кате, благодаря от сърце ❤️
Станислава, благодаря, че ви гостува и прочете
Георги, поздрави и за теб. Радвам се, че се отби при мен
Светле, мила моя, толкова и личи
Стойчо, прав си, така е.
Младене, благодаря, че не пропускаш да прочетеш и оставиш коментар
Антон, добре дошъл на моята страница
Ники, благодаря и за коментара, и за Любими. Зарадва ме.

2019-11-06T20:13:41+02:00