Вълк

Nov 4, 2019, 12:32 AM

Poetry » Love

1217 10 14

Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари.
Нощта изтръпна от копнеж. И се взриви небето ясно.
Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вълк

Искате да прочетете повече?

Random works