Поглъщам ли ви с празнотата си?
И щом усетите дъха ми - бягайте.
Кръв тече, когато ви докосвам,
когато ви целувам, хапя.
Самотата ми издира ви ръцете
и всяка нощ ръмжа срещу луната.
Очите ми в червено ще просветват,
почувствам ли във мен сърцата ви.
Сънувате ли нощем мойте зъби,
оголени в езическа усмивка?
Във тъмното отново ви причаквам -
за мен безценни придобивки
са телата ви.
Поглъщам ли ви с празнотата си?
Нещастен вълк съм аз.
Привличам ви със грозотата си
и винаги убивам сам.
31.03.2010г.
Румъния
© Адриана Все права защищены