Бабо, като беше малка,

той ли беше пак с шейната?

Ходеше ли на пързалка

със децата в махалата

или беше като мен -

учиш стихче, пееш песни,

чакаща го всеки ден

с дарове и благи вести?

Той тогава млад ли бе

или и на теб бе дядо?

Вземаше ли те в ръце?

Разкажи ми, мила бабо!

Пишеше ли му писма?

Черпеше ли го с бонбони?

Пак ли беше със брада

и с червени панталони?

Всичко искам аз да зная,

за да мога да го шашна.

С песничките ще го смая,

стихчетата са прекрасни.

С най-красивата елха

сме готови да го срещнем.

Бабке миличка, добра,

уж е зима, а горещо.

Сигурно и очилата,

ти от него имаш, бабо.

Ще ги сложа на главата,

за да ги познае само.

Щом за тебе се досети,

сигурно ще ми прости

лошотиите превзети,

непростимите бели.

Може с някаква награда

даже да ме награди.

Ти си най-добрата баба,

бързо хайде ме гушни.