Вълнение
Бабо, като беше малка,
той ли беше пак с шейната?
Ходеше ли на пързалка
със децата в махалата
или беше като мен -
учиш стихче, пееш песни,
чакаща го всеки ден
с дарове и благи вести?
Той тогава млад ли бе
или и на теб бе дядо?
Вземаше ли те в ръце?
Разкажи ми, мила бабо!
Пишеше ли му писма?
Черпеше ли го с бонбони?
Пак ли беше със брада
и с червени панталони?
Всичко искам аз да зная,
за да мога да го шашна.
С песничките ще го смая,
стихчетата са прекрасни.
С най-красивата елха
сме готови да го срещнем.
Бабке миличка, добра,
уж е зима, а горещо.
Сигурно и очилата,
ти от него имаш, бабо.
Ще ги сложа на главата,
за да ги познае само.
Щом за тебе се досети,
сигурно ще ми прости
лошотиите превзети,
непростимите бели.
Може с някаква награда
даже да ме награди.
Ти си най-добрата баба,
бързо хайде ме гушни.
© Валентин Йорданов All rights reserved.