30 nov 2017, 13:40

Вълнение

  Poesía
426 0 0

Бабо, като беше малка,

той ли беше пак с шейната?

Ходеше ли на пързалка

със децата в махалата

или беше като мен -

учиш стихче, пееш песни,

чакаща го всеки ден

с дарове и благи вести?

Той тогава млад ли бе

или и на теб бе дядо?

Вземаше ли те в ръце?

Разкажи ми, мила бабо!

Пишеше ли му писма?

Черпеше ли го с бонбони?

Пак ли беше със брада

и с червени панталони?

Всичко искам аз да зная,

за да мога да го шашна.

С песничките ще го смая,

стихчетата са прекрасни.

С най-красивата елха

сме готови да го срещнем.

Бабке миличка, добра,

уж е зима, а горещо.

Сигурно и очилата,

ти от него имаш, бабо.

Ще ги сложа на главата,

за да ги познае само.

Щом за тебе се досети,

сигурно ще ми прости

лошотиите превзети,

непростимите бели.

Може с някаква награда

даже да ме награди.

Ти си най-добрата баба,

бързо хайде ме гушни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...