Вълшебен лъч от нашите зеници…

29 янв. 2019 г., 15:11

Поэзия » Авторская песня

674 2 3

Попива в мене мъничка тъга,

тя сбира в себе си следи и разстояния,

аз продължавам смела да вървя,

сподиряна от северни сияния.

Раста и избуявам всеки миг,

по облаци копнежите разплитам,

потапям се в дълбокото със вик,

над страховете атомна прелитам.

Пречупено е егото във мен,

единствено ме води добротата,

денят ми от безкрая озарен

ми шепне : „Ще досбъднеш свободата“.

Безвремието пак ще е компас

в една любов – надежда за стотици,

разковничето имаме във нас -

вълшебен лъч от нашите зеници.

29.01.2019г.

Елица