Вълшебен лъч от нашите зеници…
Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг,
по облаци копнежите разплитам,
потапям се в дълбокото със вик,
над страховете атомна прелитам.
Пречупено е егото във мен,
единствено ме води добротата,
денят ми от безкрая озарен
ми шепне : „Ще досбъднеш свободата“.
Безвремието пак ще е компас
в една любов – надежда за стотици,
разковничето имаме във нас -
вълшебен лъч от нашите зеници.
29.01.2019г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
