Jan 29, 2019, 3:11 PM

Вълшебен лъч от нашите зеници… 

  Poetry » Authors song
695 2 3

Попива в мене мъничка тъга,

тя сбира в себе си следи и разстояния,

аз продължавам смела да вървя,

сподиряна от северни сияния.

 

Раста и избуявам всеки миг,

по облаци копнежите разплитам,

потапям се в дълбокото със вик,

над страховете атомна прелитам.

 

Пречупено е егото във мен,

единствено ме води добротата,

денят ми от безкрая озарен

ми шепне : „Ще досбъднеш свободата“.

 

Безвремието пак ще е компас

в една любов – надежда за стотици,

разковничето имаме във нас -

вълшебен лъч от нашите зеници.

 

29.01.2019г.

Елица

 

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??