23 июл. 2011 г., 07:56

Вълшебен сън

697 0 0

Прекрасен залез е на плажа,

събрал е красотата на света,

и сякаш само двамата сме ние

в приказката на света.

Поглеждам те и виждам в тебе 

всемирната любов - създадена за мен.

Докосвам те и чувствам топлината 

на твоята обичаща душа!

Една към друга плъзгат се ръцете

с копнеж и жажда да получат нежността

на две сърца, обречени да бъдат 

до края свързани с любовта!

Като свидетел тих от небесата

наднича нощната луна,

чертае пътя си тя към земята,  

за да омае две влюбени сърца!

Прекрасна е нощта, обгърнала телата,

даряваща със страст  като любовен еликсир,

изпълваща с покой телата

с блестящите звезди, покрили своята голота.

Аз искам само да те погледна

и да потъна в погледа ти мил, 

да следвам пътя на сърцата, 

за да се слеят нашите души!

Прекрасно е!

Не стигат жестове и думи, 

за да опиша красотата на мига,

преплели своята любов сърцата -

единствена любов в тоз миг на света!

Събуждам се и чувствам устните любими,

с любов полагащи целувки върху моята душа.

Вълшебно е и трябва само ние 

да съхраним света прекрасен и извън съня!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...