Вълшебна приказка, наречена Любов
Навън е светла, зимна нощ.
Вървим по падналия сняг.
Вървим към края
на една вълшебна приказка.
Виновни няма между нас.
Виновна е единствено съдбата,
решила да ни раздели.
Подай ръка - милувка за последно,
докосване на пръстите и край.
Целувка дай ми - да ме топли
във всички зимни нощи занапред.
И запомни, виновни няма между нас!
В очите ти се отразява сивото небе.
Недей така, не искам
да запомня този израз в тях!
Аз искам да ги помня винаги
обичащи и топли.
Вървим със теб по падналия сняг.
Вървим към края
на една вълшебна приказка,
наречена Любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Вергова Все права защищены
