Вълшебна приказка, наречена Любов

26 нояб. 2008 г., 10:57

Поэзия » Любовная

988 0 2

Навън е светла, зимна нощ.

Вървим по падналия сняг.

Вървим към края

на една вълшебна приказка.

Виновни няма между нас.

Виновна е единствено съдбата,

решила да ни раздели.

Подай ръка - милувка за последно,

докосване на пръстите и край.

Целувка дай ми - да ме топли

във всички зимни нощи занапред.

И запомни, виновни няма между нас!

В очите ти се отразява сивото небе.

Недей така, не искам

да запомня този израз в тях!

Аз искам да ги помня винаги

обичащи и топли.

Вървим със теб по падналия сняг.

Вървим към края

на една вълшебна приказка,

наречена Любов.

Mariq_Vergova (Мария Вергова)

2008-11-26T20:18:25+02:00

Благодаря ти, Таня! Поздрави!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-11-26T11:04:05+02:00

Нека всеки изживее тази вълшебна приказка!
Поздрав за стиха, Мария!