Вълшебна приказка, наречена Любов
Навън е светла, зимна нощ.
Вървим по падналия сняг.
Вървим към края
на една вълшебна приказка.
Виновни няма между нас.
Виновна е единствено съдбата,
решила да ни раздели.
Подай ръка - милувка за последно,
докосване на пръстите и край.
Целувка дай ми - да ме топли
във всички зимни нощи занапред.
И запомни, виновни няма между нас!
В очите ти се отразява сивото небе.
Недей така, не искам
да запомня този израз в тях!
Аз искам да ги помня винаги
обичащи и топли.
Вървим със теб по падналия сняг.
Вървим към края
на една вълшебна приказка,
наречена Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
