27 июл. 2007 г., 23:26

Вълшебства

958 0 12
Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса
на златни нишки се роят пчелите,
след стъпките на самодиви боси
мъниста ронят в утрото тревите.
Към ласкавите пориви на вятъра
елите пазят хладна непреклонност...
Потънеш ли в зелените обятия,
незнаен аромат те омагьосва
и във сърцето ти се влива даром
от ритъма на онзи звук неземен,
изтръгнат от душите на гайдарите,
ехтящ извън пространството и времето...
И после, над овразите скалисти
нощта крилете тъмни щом разпери,
звездите слизат ниско, много ниско
да разгадават тайните орфееви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...