Притихнали сред пазвите родопски, под сенките са скътани вълшебства: Забързаната песен на потоците се пълни със изгряващи звънчета. Омаяни в дъха на сенокоса на златни нишки се роят пчелите, след стъпките на самодиви боси мъниста ронят в утрото тревите. Към ласкавите пориви на вятъра елите пазят хладна непреклонност... Потънеш ли в зелените обятия, незнаен аромат те омагьосва и във сърцето ти се влива даром от ритъма на онзи звук неземен, изтръгнат от душите на гайдарите, ехтящ извън пространството и времето... И после, над овразите скалисти нощта крилете тъмни щом разпери, звездите слизат ниско, много ниско да разгадават тайните орфееви...
"Омаяни в дъха на сенокоса
на златни нишки се роят пчелите,
след стъпките на самодиви боси
мъниста ронят в утрото тревите."
Много, много красиво!!!
Браво Данче!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.