Jul 27, 2007, 11:26 PM

Вълшебства

  Poetry
960 0 12
Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса
на златни нишки се роят пчелите,
след стъпките на самодиви боси
мъниста ронят в утрото тревите.
Към ласкавите пориви на вятъра
елите пазят хладна непреклонност...
Потънеш ли в зелените обятия,
незнаен аромат те омагьосва
и във сърцето ти се влива даром
от ритъма на онзи звук неземен,
изтръгнат от душите на гайдарите,
ехтящ извън пространството и времето...
И после, над овразите скалисти
нощта крилете тъмни щом разпери,
звездите слизат ниско, много ниско
да разгадават тайните орфееви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...