Jul 27, 2007, 11:26 PM

Вълшебства

  Poetry
963 0 12
Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса
на златни нишки се роят пчелите,
след стъпките на самодиви боси
мъниста ронят в утрото тревите.
Към ласкавите пориви на вятъра
елите пазят хладна непреклонност...
Потънеш ли в зелените обятия,
незнаен аромат те омагьосва
и във сърцето ти се влива даром
от ритъма на онзи звук неземен,
изтръгнат от душите на гайдарите,
ехтящ извън пространството и времето...
И после, над овразите скалисти
нощта крилете тъмни щом разпери,
звездите слизат ниско, много ниско
да разгадават тайните орфееви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...