27 jul 2007, 23:26

Вълшебства

  Poesía
961 0 12
Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса
на златни нишки се роят пчелите,
след стъпките на самодиви боси
мъниста ронят в утрото тревите.
Към ласкавите пориви на вятъра
елите пазят хладна непреклонност...
Потънеш ли в зелените обятия,
незнаен аромат те омагьосва
и във сърцето ти се влива даром
от ритъма на онзи звук неземен,
изтръгнат от душите на гайдарите,
ехтящ извън пространството и времето...
И после, над овразите скалисти
нощта крилете тъмни щом разпери,
звездите слизат ниско, много ниско
да разгадават тайните орфееви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...