Жена си ти, като хиляди други,
но сякаш поднасяш неземна любов.
И моите чувства - мечтите събуди,
превърна ме в нежност и зов...
Ти тръпка вълшебна си в полет безумен -
наслада над бездна с коварни скали...
Мигът ни отново е в тайна забулен -
нощта се за кратко смили...
23.11.2008г.
© Иван Миланов Шопов Все права защищены