26 окт. 2014 г., 16:24

Вълшебство

776 0 1

Вълшебство

 

Очи притворя ли и всичко се повтаря

като във приказно-вълшебен филм,

случайна среща, погледи през рамо

и после във мълчание вървим.

 

И може би от този миг нататък

започна пътят ни един към друг -

разбрахме го и двамата, макар че

не промълвихме с тебе нито звук.

 

Бе хладна вечер - спомняш си нали?

Ти сгушена лежеше в моя скут,

ръката ми косата ти погали -

и трепна ти, но знам не бе от студ.

 

Аз още помня топлите ти устни,

целувките дарени в полумрака,

изгарящата нежност на ръцете,

телата ни, които се зовяха...

 

И трепета от нашта първа близост,

и ласките, с които ме опи,

и чувството моментно на уплаха,

прокраднало се в твоите очи.

 

И оня ураган от диви страсти,

роден от забранената любов,

и трепета от нощите прекрасни,

събудили във нас копнежа нов -

 

Копнеж да се раздаваш без остатък,

за радост на любимия човек,

и всеки миг - дори да бъде кратък,

да изживяваш като че е век.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав, красив и нежно-влюбен стих,
    нищо че е писан за забранената любов!
    Тя съществува, колкото и да я отричаме!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...