Загледан в очите ти аз виждам,
толкоз много красота,
и сякаш с мънички вълни приижда
онова чувство - радостта...

Потъвам в теб, 
но не във теб -
вселена ме обгръща,
когато твойте две ръце 
нежно ме прегръщат...

И чувам, но не с ушите,
със сърцето,
думите ти на любов!
И пак събужда се момчето,
обичащо в мечтите!

А твоето присъствие безкрайно,
успокоява моята душа,
някак си магично и омайно,
кара ме да някак си да спра,

да се полюбувам на тревите,
на птиците и облаците пак!
Да потичам сред звездите
както, когато бях хлапак!...

Чувствайки онуй вълшебство,
което винаги е във света,
но претръпвайки за него безогледно,
щом отсъства любовта!...