Apr 17, 2024, 12:22 PM

Вълшебство

  Poetry
631 1 0

 

Загледан в очите ти аз виждам,
толкоз много красота,
и сякаш с мънички вълни приижда
онова чувство - радостта...

 

Потъвам в теб, 
но не във теб -
вселена ме обгръща,
когато твойте две ръце 
нежно ме прегръщат...

 

И чувам, но не с ушите,
със сърцето,
думите ти на любов!
И пак събужда се момчето,
обичащо в мечтите!

 

А твоето присъствие безкрайно,
успокоява моята душа,
някак си магично и омайно,
кара ме да някак си да спра,

 

да се полюбувам на тревите,
на птиците и облаците пак!
Да потичам сред звездите
както, когато бях хлапак!...

 

Чувствайки онуй вълшебство,
което винаги е във света,
но претръпвайки за него безогледно,
щом отсъства любовта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...