Въображаем приятел

   

"Вечер ще те завивам, докато заспиш,

денем ще държа ръката ти, а ти ще вървиш! Малки приятелю, смело напред! Аз съм тук, ще бъда до теб!"   Усмихна се нежно приятелят негов, запълни дупка в празната му душа. Блесна искрица от погледа му тегав, нещо, което не се беше случвало досега.   "Щастие голямо е, че си тук до мен, че правиш светъл този мрачен ден! Истина ли си ти, приятелю мой?" Взираше се той, а над него се сипеше порой.   Тъжна реалност, обрисувана от дете, може и без сълзи, защо пък не? Малък Гаврош със сковано от студ сърце, кристална на лице усмивка, а на главата бомбе.   Сам, сред вълци, без закрила и мечти, тежка участ, мизерията го приюти. Безразлични погледи стрелят навред, прозрачен и жалък е малкият човек.   Изневиделица излезе месарят, очите му черни, кървясали стоят, какво разпалва на колещия гневът, какви мисли в главата му текат...   "С кого говориш, скитнико? Защо пипаш моето стъкло? Махай се оттук, преди да съм ти дал парцал, миришеш на боклук, всичко направи в кал!"   Сякаш ток удари малкия Гаврош, хвана той бомбето, хукна по улицата бос. "Не бой се, приятелю, това не е всичко! Ще се върна веднага, щом си тръгне лошият чичко!"