Когато си махна очилата, 

добивам такива очи за света:
Всяка локвичка кална
е безбрежно, красиво море
със начупени клечки
за салове. 
С литнали целофани за платна, 
те триумфират:
"Еврика! Нова земя!"
Искрите бенгалски 
от липи уморени 
са моето звездно небе,
а аз съм единствен заселник 
на тая ароматна планета. 
И облаците са 
намачканите листи
от рисуваното блокче
на детето ми, 
по небето със внимание 
и нежност залепени. 
А ти си... от действителен 
по-истински - като Любов, 
която е на разстояние 
едно въображение от мене.