Въображение
Когато си махна очилата,
добивам такива очи за света:
Всяка локвичка кална
е безбрежно, красиво море
със начупени клечки
за салове.
С литнали целофани за платна,
те триумфират:
"Еврика! Нова земя!"
Искрите бенгалски
от липи уморени
са моето звездно небе,
а аз съм единствен заселник
на тая ароматна планета.
И облаците са
намачканите листи
от рисуваното блокче
на детето ми,
по небето със внимание
и нежност залепени.
А ти си... от действителен
по-истински - като Любов,
която е на разстояние
едно въображение от мене.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
