13 янв. 2023 г., 22:35

Въпрос 

  Поэзия » Философская
492 1 1

 

Не ми се пише и не ми се смее,

не ми се плаче и не ми се мре,

не ми се жалва, а ми се живее –

не в полусенки, ами в цветове.

 

Не искам фалш, не искам дигиталност –

„хай дефинишън”, шок от „тик и ток”…

Аз искам простичка реалност,

без приложения и кю ар код.

 

Не ми се иска… Не, не ми се иска.

И аз живея точно ей така –

на мене, както ми се иска,

без цифровизирана преизподня.

 

Така съм аз и малко още други –

не сме стандартни елементи…

Просто, не.

 

А вие там – в матрицата сте луди…

Или сте както казва Ботев –

стадо от овце!

 

Българи – ахмаци!

Такива ли сте…

Или не?

(въпросът е риторичен)

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много точно казано/написано : " Не искам фалш, не искам дигиталност +хай дефинишън+, шок от „тик и ток”…Аз искам простичка реалност,без приложения и кю ар код.... " Споделям също тия мисли ... и риторични въпроси!!!
Предложения
: ??:??