Не ми се пише и не ми се смее,
не ми се плаче и не ми се мре,
не ми се жалва, а ми се живее –
не в полусенки, ами в цветове.
Не искам фалш, не искам дигиталност –
„хай дефинишън”, шок от „тик и ток”…
Аз искам простичка реалност,
без приложения и кю ар код.
Не ми се иска… Не, не ми се иска.
И аз живея точно ей така –
на мене, както ми се иска,
без цифровизирана преизподня. ...