Въпрос на време
Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив
(закотвени в очите стари рани)
Заклех се в себе си... да си щастлив!
Цената ще платя. Със любовта ми.
Помолих за посока... Верен път,
по-който безболезнено да тръгнем,
и пуснах две калинки да летят,
а те осъдиха ни – да не бъдем.
Не им повярвах! Твоите очи
прегръщаха ме обич ненаситна...
(От теб научих колко тя личи,
когато във зениците е скрита)
Където и да си – оставаш тук.
Където и да съм – за тебе дишам.
Не може да накара никой друг
сърцето мое стих да му напише.
Дори да рухват светове край нас
аз вярвам – любовта ще оцелее.
Сърцата ни са нашият компас
и щастието... е въпрос на време.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубав стих!
-
Правилно!
Зарежи калинките... -
Харесах!
-
Страхотно!
-
Браво!
-
Изяла съм едно "с", обаче. Да се чете "прегръщаха ме с...."
-
"Където и да си – оставаш тук.
Където и да съм – за тебе дишам."
Това Е!
И повече не ми е нужно
Линке-калинке
-
"въпрос на време е"
Е, много време вече мина, а не се задава отнигде! Хареса ми! -
Винаги е въпрос на време. Хареса ми!
-
-
... да идва тогава по-бързо това охлювено време...
-
Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
