Въпрос на време
Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив
(закотвени в очите стари рани)
Заклех се в себе си... да си щастлив!
Цената ще платя. Със любовта ми.
Помолих за посока... Верен път,
по-който безболезнено да тръгнем,
и пуснах две калинки да летят,
а те осъдиха ни – да не бъдем.
Не им повярвах! Твоите очи
прегръщаха ме обич ненаситна...
(От теб научих колко тя личи,
когато във зениците е скрита)
Където и да си – оставаш тук.
Където и да съм – за тебе дишам.
Не може да накара никой друг
сърцето мое стих да му напише.
Дори да рухват светове край нас
аз вярвам – любовта ще оцелее.
Сърцата ни са нашият компас
и щастието... е въпрос на време.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
