10 мая 2009 г., 19:20

Въпроси

2K 0 33

Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?


Човеко, не ти ли е хрумвало,
че то е среда на галактика
и много години е струвало
да може да топли земята ти?


Човеко, не питаш, а знаеш ли,
че ти си му смисъл за светене?
И щом за секунда го махнеш,
ще паднат отгоре планетите.


Ще смачкат и тебе, и слънцето,
тъй както в ръцете го стискаш.
Човеко, не ти ли е съвестно,
че всичко за себе си искаш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кротко, но запомнящо се надникваш в онова най-скритичко местенце, дето никой не иска да си го види сам - вездесъщия човешки егоизъм...Браво, Ели! За слънцето, дето грее в теб!
  • Слушаме, ама чуваме ли?...Страхотно, Ели!!!
  • Благодаря и за този ракурс, Ели! Бог да те пази!
  • Промяната ти отива. Мъдро и истинско.
  • Благодаря ви много!
    На Таня Мезева и на Джейни бих искала да кажа - това не е този хубав стремеж, за който си мислите вие. Може би, оптимистите живеят по-леко...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....