Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?
Човеко, не ти ли е хрумвало,
че то е среда на галактика
и много години е струвало
да може да топли земята ти?
Човеко, не питаш, а знаеш ли,
че ти си му смисъл за светене?
И щом за секунда го махнеш,
ще паднат отгоре планетите.
Ще смачкат и тебе, и слънцето,
тъй както в ръцете го стискаш.
Човеко, не ти ли е съвестно,
че всичко за себе си искаш?
© Елица Стоянова Все права защищены