Въпроси
Стоях във миг на отчуждение
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла,
а не помислил за това,
че само някаква раздяла
ще му отнеме любовта.
И ще си мисли той тогава,
че другият го е предал.
И ще се мъчи, без да осъзнава,
че всъщност той не е разбрал.
Не може никой да оспори,
че влюбеният слаб е - да!
Но всеки днес говори
как силата е в любовта.
А силните, владели хаоса,
владеели дори света.
Защо тогава аз съм силна,
а не владея любовта?
Защо, когато си отиваш
и пак ме гледаш наранен,
защо тогава не разбирам,
че на тъгата си в плен?
И пак играя разни роли,
и пак съм силната жена,
когато в мене всичко спори
дали я има любовта.
Дали е миг в безкрая вечен?
Дали е просто самота?
Какво ще е живот човешки,
ако я няма любовта?
И губи ли се влюбеният в себе си?
Или изчезва в своята душа?
Дали ще бъда аз щастлива,
ако намеря любовта?
Игра на чувства, думи, мисли -
един капан, една война.
За себе си открийте, хора,
значението на любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Йосифова Все права защищены
