Ти виждал ли си как умира залез,
за да ме съдиш,че съм дим в нощта?
Как тишината нежно пее с вятъра
и как се ражда музика в съня?
Ти виждал ли си камъка да плаче,
когато бяло-розов е света?
И с поглед на объркано сираче
да моли за частица сивота!
Ти искал ли си да родиш усмивка,
която да се слее със дъха,
от който утрото ще пие огнен блясък,
а жертвен страх и истина нощта!