29 сент. 2021 г., 19:20  

Въпросително

550 2 8

Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,

Аз на птиците нямам куража да литна далече.

На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,

Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?

Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо

и се срутва в дома ми на залеза жаркия огън

и горя и съм някоя само в обратна посока,

а напред да погледна не искам, не смея, не мога.

Аз дали съм поезия или провал на поета,

аз дали съм на някого даже за малко потребна,

щом душата ми влачи се сякаш от дявол е взета

и не мога дори за секунда да вярвам във мене.

Не отивам на тоя живот, дето бързо се ниже,

и пристегнат в костюм е забравил за свойто начало,

който лесно се пише във няколко евтини книги

но след всяко написване листът остава във бяло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...