Въпросително
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо
и се срутва в дома ми на залеза жаркия огън
и горя и съм някоя само в обратна посока,
а напред да погледна не искам, не смея, не мога.
Аз дали съм поезия или провал на поета,
аз дали съм на някого даже за малко потребна,
щом душата ми влачи се сякаш от дявол е взета
и не мога дори за секунда да вярвам във мене.
Не отивам на тоя живот, дето бързо се ниже,
и пристегнат в костюм е забравил за свойто начало,
който лесно се пише във няколко евтини книги
но след всяко написване листът остава във бяло.
© Деница Гарелова All rights reserved.
