29 sept 2021, 19:20  

Въпросително

  Poesía
553 2 8

Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,

Аз на птиците нямам куража да литна далече.

На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,

Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?

Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо

и се срутва в дома ми на залеза жаркия огън

и горя и съм някоя само в обратна посока,

а напред да погледна не искам, не смея, не мога.

Аз дали съм поезия или провал на поета,

аз дали съм на някого даже за малко потребна,

щом душата ми влачи се сякаш от дявол е взета

и не мога дори за секунда да вярвам във мене.

Не отивам на тоя живот, дето бързо се ниже,

и пристегнат в костюм е забравил за свойто начало,

който лесно се пише във няколко евтини книги

но след всяко написване листът остава във бяло.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...