21 апр. 2018 г., 09:10

Въпросно

456 1 0

Всеки ден ли трябваше да те обичам? 
Отново и отново, и отново?...

Можеше ли да си дам почивка

и утре да започвам отначало?
 

Всеки час ли трябваше да ти обричам,

за теб ли само- час, след час, след час?

Времето изпълваш и поглъщаш,

късче не остава да съм само аз.

 

Искаше ли да се саможертвам,

за да се обсебиш безусловно с мен? 

Заплетен възел стоманена нишка,

къса ли се, като лист хартия?... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...