21 abr 2018, 9:10

Въпросно

  Poesía
457 1 0

Всеки ден ли трябваше да те обичам? 
Отново и отново, и отново?...

Можеше ли да си дам почивка

и утре да започвам отначало?
 

Всеки час ли трябваше да ти обричам,

за теб ли само- час, след час, след час?

Времето изпълваш и поглъщаш,

късче не остава да съм само аз.

 

Искаше ли да се саможертвам,

за да се обсебиш безусловно с мен? 

Заплетен възел стоманена нишка,

къса ли се, като лист хартия?... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...