21 abr 2018, 9:10

Въпросно

  Poesía
454 1 0

Всеки ден ли трябваше да те обичам? 
Отново и отново, и отново?...

Можеше ли да си дам почивка

и утре да започвам отначало?
 

Всеки час ли трябваше да ти обричам,

за теб ли само- час, след час, след час?

Времето изпълваш и поглъщаш,

късче не остава да съм само аз.

 

Искаше ли да се саможертвам,

за да се обсебиш безусловно с мен? 

Заплетен възел стоманена нишка,

къса ли се, като лист хартия?... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...