21.04.2018 г., 9:10

Въпросно

452 1 0

Всеки ден ли трябваше да те обичам? 
Отново и отново, и отново?...

Можеше ли да си дам почивка

и утре да започвам отначало?
 

Всеки час ли трябваше да ти обричам,

за теб ли само- час, след час, след час?

Времето изпълваш и поглъщаш,

късче не остава да съм само аз.

 

Искаше ли да се саможертвам,

за да се обсебиш безусловно с мен? 

Заплетен възел стоманена нишка,

къса ли се, като лист хартия?... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...