18 сент. 2007 г., 23:41

Върху жиците

825 0 16

По изстрадалите ръбове на мигове -
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане,
пъплят толкоз неизречени проклятия!
Кой отдавна ме обрече на обичане,
кой ми даде остарялото си щастие?
Кой ми втъкна свойта пепелна изпъкналост,
като странна неумираща нищожност -
прах, бездумия и купища несбъднатост
изградиха ме желязна до безбожност...
И по гладката напрегнатост на мускула,
който спуска се до празните ми длани,
си личи, че е заякнал от изпускане -
на случайности, надежди и... омрази...
А по вдлъбнатата водност на зениците
как личи, че ослепявам от бездънност.
Като гарван съм. Умиращ върху жицитe -
oт течащата отдолу неподсъдност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам да чета и препрочитам стиховете на Катето!
    За мен са феноменални! Завършена и стилна поетеса!!!
    Та..., така и аз Тома, честичко си задавам този въпрос!?
    Уви, отговор нямам!
    Само дето и на мен ми е криво от факта, който и ти отбелязваш...
  • Абе, искам да знам, защо е толкова непопулярна Катя? Може ли само 80 души да са видели този стих... ебаси, чак ме е яд!
  • Какво да кажа - невероятна си, мила Катерина, като чист планински поток ,идващ от най-високото било на планината.Прекрасна си , чиста душа, с обич.
  • Аплодисменти за неповторимия стих! Поздрави и от мен, Кате!
  • Невероятна сила има в този стих!
    Поклон,Кате!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...