По изстрадалите ръбове на мигове -
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане,
пъплят толкоз неизречени проклятия!
Кой отдавна ме обрече на обичане,
кой ми даде остарялото си щастие?
Кой ми втъкна свойта пепелна изпъкналост,
като странна неумираща нищожност -
прах, бездумия и купища несбъднатост
изградиха ме желязна до безбожност... ...