4 мая 2013 г., 13:03

Върхът

Поэзия » Другая

700 0 1

(на този, който ми обеща, че "винаги")

ти си като някакъв шерп
който ме е извел
в подстъпите на джомолунгма
и преди да се огледам
навред
примижала от белотата
и преди да възкликна
о чудо
ти внезапно
ме изоставяш
и побягваш
раниците въргаляйки
сякаш че само аз
с Господа
трябва да разговарям
като Авраам
чакай
викам след теб
ами върха
още не сме го стигнали

само един орел
побелял от снега
ми помахва с криле

върха
там се стига
единствено сам

отговаря ми ехото

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬