Върхът
(на този, който ми обеща, че "винаги")
ти си като някакъв шерп
който ме е извел
в подстъпите на джомолунгма
и преди да се огледам
навред
примижала от белотата
и преди да възкликна
о чудо
ти внезапно
ме изоставяш
и побягваш
раниците въргаляйки
сякаш че само аз
с Господа
трябва да разговарям
като Авраам
чакай
викам след теб
ами върха
още не сме го стигнали
само един орел
побелял от снега
ми помахва с криле
върха
там се стига
единствено сам
отговаря ми ехото
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
